„Нали сте виждали, драги читатели, бледорозови прелестни цветове, преломени от бурята и паднали от дървото в калта на земята. Те са вече изцапани, вятърът ги търкаля накъдето си иска, а след бурята … ги изхвърлят за смет… Тези живи прелестни цветове, откъснати от дървото на живота и запокитени в клоаката на света, който лежи в зло (Иоан 5:19)“, авторът сравнява с онези прекършени млади души, погиващи в смъртоносния грях на блудството. Но, ако за обруления цвят няма надежда да бъде отново присаден към дървото, то за прекършените млади души има Надежда! (из предговора)
Когато разтворим тази малка книжка, с цялата си острота пред всеки от нас ще се изправи един проблем, който ние отдавна спряхме да виждаме, с който свикнахме, който дори приемаме като нещо нормално. Пред всеки от нас ще се очертае отговорността, която имаме към тези прекършени млади души, но която загърбваме и се опитваме да забравим. Но съвестта ни не може да забрави! Какво можем да сторим, как можем да спасим тези млади души, с какво можем да изчистим своята съвест? Да, можем, защото все още има Надежда!
