Книгата Откровение на свети Йоан Богослов, известна и под гръцкото ѝ название – Апокалипсис, е единствената библейска пророческа книга в състава на Новия Завет и последната канонична книга, включена в корпуса на християнската Библия. Приема се, че тя е написана в края на 1 век по времето на гоненията над първите християни.
Предполагаемите датировки са две – управлението на Нерон (54-68 г.) или управлението на Домициан (95/96 г.), т.е. преди или след разрушаването на Йерусалим. Църквата приема за неин автор апостола и евангелиста свети Йоан Богослов, любимия ученик на Иисус Христос, автор на най-одухотворения от евангелските текстове и на три съборни послания. Смисълът на самата книга, последното пророчество, е предаден изключително чрез символни образи и видения и е колкото недостижим, толкова и важен, тъй като тук Сам Иисус призовава и говори пряко със Своя избраник, като обхваща живота на хората от Сътворението до безвремието на Страшния Съд.
Книгата е писана с изключителна ерудиция, като събира в себе си и интерпретира основните мотиви на старозаветните пророчества, както и ставащото в Новия Завет. Смисълът на казаното и премълчаното в нея зависи в най-голяма степен от останалите библейски книги, за да бъде разбран. Не случайно мистицизмът и есхатологизмът, изначално заложени в съдържанието на книгата, отдавна са надхвърлили рамките на църковно-богословската тълкувателна догматика и са превърнали Апокалипсиса в културен феномен – неизменна част от съвременното културно-историческо литературно и изобразително изкуство.
