Нашите покойници са живи

По време на скръб човешкото сърце е най-възприемчиво за приемане на спасителните истини на християнската Православна вяра. Това обстоятелство трябва да се използва умело от свещеника и в проповедите си на погребение той трябва кратко, ясно и силно да излага църковното учение за живота и смъртта, за задгробния живот, за вечното спасение и погибел, както и за необходимостта от молитвата за починалите…
Предлаганите проповеди обхващат различни теми и в зависимост от конкретния смъртен случай или погребална обстановка свещеникът прави своя избор. Предпочетената проповед може да се прочете или наизусти, да се преразкаже със свои думи или да послужи само за основа на погребалното слово. Добрите импровизатори могат да използват само някоя от набелязаните теми и да развият своя проповед, много по-добра от предлаганите.
„Защото, ако благовествувам, няма за какво да се хваля: обязаност необходима ми се налага, и горко ми, ако не благовествувам“ (1Кор. 9:16).