Смирението се състои в пълно послушание на Божията воля. Само тогава благодатта на Светия Дух се вселява в богопослушника. В пълно послушание на Божията воля, назаретската Девица Мариам каза на Своя благовестник Гавриил: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“ (Лк. 1:38). И точно в този момент в Нейната утроба Синът Божий се зачена и като Син Човешки. Точно в този миг Вселената от смирение се превърна и във Вселена на Божията благодат!
„Благодатта Божия е готова и търси онзи човек, който би я приел с усърдие“, пише св. Йоан Златоуст. Този най-подходящ Човек за всички времена се оказа Девицата Мариам от Назарет. Именно Нейното смирение Ѝ даде като първи дар да мисли, че от всички няма никой по-грешен и по-нищожен от Нея; да познае и осъзнае своята човешка немощ…
Но това става не иначе, освен чрез просвещение свише от Бога, изпращано само на тези, които вярват непоколебимо в Него (по преп. Симеон Нови Богослов).
Из предговора
